Смъртта - очакван край

 

Днес си мисля за Смъртта.

 

Поводът е раздялата ми с моя сайт за културни събития kolonkata.info. След 6 години работа и надежди, последните 12 месеца бяха истинско предизвикателство за мен да търся и да откривам смисъл в това, което създадох. Най-голямото ми постижение се превърна в камък на шията, който ми тежеше и ме задушаваше ден след ден. Първо се молех за чудо, но после спрях да искам чудо. Започнах да жадувам край.

 

Картата Смърт в Таро не е особено любима, нали? Дори когато тароистите я представяме като раздяла с нещо старо и започване на нещо ново. Тя съдържа скръб, през която трябва да минеш, раздяла, болка, страдание, и чак след това - нов разцвет и нов изгрев. Но винаги съм си мислила, че предпочитам Смъртта пред Кулата, защото Смъртта е естественото развитие и някъде в себе си ти знаеш и усещаш, че краят наближава. Подготвен си в известна степен, в противовес с Кулата, която безпардонно те „изхвърля” от мястото ти (макар че и там има назряване на момента и натрупване на напрежение, което не остава незабелязано). Та, и аз бях подготвена за края на kolonkata. Не исках да го мисля, но в един момент се усетих, че го изричам:

 

„Господи, всеки ден аз умирам. Всеки ден ме обричаш на смърт.”

 

изплакваше душата ми, преживяваща разпада на това, към което беше привързана. Вече бях в Смъртта.

 

Днес съм скръбна, но аз се молех за този ден. Исках всичко да приключи, исках нещата да се променят. Дали по този начин? Не - бих предпочела да беше иначе. Но дали Смъртта ме изненада? Изобщо, не – прекалено дълго я очаквах дори.

 

Толкова много ми харесва 13-ти аркан в Pagan Otherworlds Tarot. Крилете стрели, поглеждам ги и ги свързвам с боя мечове – остри мисли, болезнена съзнателност, кървящи думи и решение, което си готов да защитиш; и категоричният размах на косата, решителната крачка и разветият плащ – изисква се смелост, непоколебимост, твърдост и неотстъпчивост дори. Или както съм си записала след медитация с картата Смърт:

 

Необходима е сила, за да вървиш по тежкия път на раздялата; осъзнаване и решимост да направиш всичко, каквото е нужно, за да разчистиш за новото, колкото и болезнено да е това.

 

Да бъдеш Смъртта е отговорна задача, тя не е за слабаци, нито за непросветени души. Изисква мъдрост, изисква знание, изисква философски поглед и войнски дух. Да си в крачка с момента и в съответствие с условията. Защото

 

„Животът е пълен само с анормалности. Нещата, които навремето са били добри, с течение на времето са ставали ненужни, защото животът се изменя. Било е време, когато човекът е можел да живее като растение. Било е време, когато е можел да живее като риба – условията са били такива. Било е време, когато той е хвъркал като птица. Сега пък, като човек, трябва да учи. И в тази форма той няма да остане. Един ден ще бъде като ангел.” (Учителя Петър Дънов)*

 

А всяка смяна във формата изисква смъртта на предходната...

 

---
* Беседа „Тайната на даването”, книга „Към извора”, ООК, година 15